19 dic 2009, 14:43

Подслушано от птиците

605 0 3

''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -

за да ви кажа всъщност, че умирам от любов:

на този свят, макар и лош, останах длъжна.

Повече надежда, ласки повече,

усмивки без сълза и стон,

вий давайте и дайте всичко,

преди да паднете в екстаза на смъртта.''

Те пееха, а аз ги слушах,

стоях тъй дълго, че сърцето -

бяла роза в мен

порозовя.

Сега е толкова красиво и не мога да го спра.

''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -

за да ви кажа, че умирам от любов:

на този свят, макар и лош - оставам длъжна...''

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...