18.01.2011 г., 15:47 ч.

Подземно небе 

  Поезия » Философска
455 0 3

Подземно небе

Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
нивга няма да съзра.

Във плен на тъмнината
минават ден след ден
и няма я вратата,
що диря уморен.

Стените са студени,
безкрайна е нощта,
надеждата, сломена,
търкаля се в прахта.

Изядох всичко живо,
що беше вътре в мен,
сега се чувствам сиво,
ужасно отегчен.

Ръце протягам  в мрака,
политам  в пропастта,
на дъното ме чака
баща ми зъл - Греха.

*                     *                     *

Заровен във мазето -
шест стъпки под земята,
не виждам ни небето,
нито светлината...

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Причината за този мрак е всеки стъпил тук човешки крак...
  • Колкото по-наситена е тъмнината,
    толкова по-ярко греят звездите...
    И ти се струва,че си заровен в земята,
    защото не искаш да си отвориш очитe
  • Каква е причината за този мрак?
Предложения
: ??:??