Подземно небе
Подземно небе
Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
нивга няма да съзра.
Във плен на тъмнината
минават ден след ден
и няма я вратата,
що диря уморен.
Стените са студени,
безкрайна е нощта,
надеждата, сломена,
търкаля се в прахта.
Изядох всичко живо,
що беше вътре в мен,
сега се чувствам сиво,
ужасно отегчен.
Ръце протягам в мрака,
политам в пропастта,
на дъното ме чака
баща ми зъл - Греха.
* * *
Заровен във мазето -
шест стъпки под земята,
не виждам ни небето,
нито светлината...
© Задгробник Евотош All rights reserved.
