Поема за човека – 2 и 3 част
( От продължение)
2
В оскъдица вечна живота те дави,
шамари ти удря... Какво да се прави?
Приятели малко, а "лошите" много –
такива ги виждаш, осъждаш ги строго.
Не те уважават, но ти си готов,
все тъй да слугуваш за малко любов.
Завиждаш на тези що жънат успехи
и в делник и празник са с "маркови" дрехи.
Ти бягаш от злото – то следва на крачка.
За помощ при доктор... При врачка - стотачка...
И царя го няма, покри се в Мадрид...
а Бог е високо от погледа скрит.
Нелек е животът, приятелю мой,
през зимата – в студ, през лятото – в зной,
но, моля, не търси във други вината,
такава съдба си приел в небесата.
Разбирам. Беда е да нямаш пари,
но с нещо и тебе те Бог надари.
3
Съпруга си имаш работна, добра
такава, каква ти сам си избра.
От сутрин до мрак е на близката нива,
душата си вечер пред тебе разкрива.
Дечица? Бог дал ти – все ангели същи,
и весело, шумно по цял ден е вкъщи.
Дарил те е Господ и с радост във брака,
жената, децата – с любов те очакват...
Очите ти – въглени живи горещи...
и къща си имаш, с най-нужните вещи...
Какво ти, приятелю, мира на дава?...
Не вярвам да искаш власт, светска изява...
Ти можеш! Да, можеш, додето си жив,
с туй, дето Бог дал е да бъдеш щастлив!
23,15 ч., 15 април 2008
Ред. 22,50 ч., 2 април 2020
("Повеите на любовта" – трета книга)
(следва)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
