Поема за човека – 4 и 5 част
4. ПЪТНИК
Пътувал човекът
по своя пътека,
с търпение следвал
съдбата нелека...
И бил благодарен,
че здрав е,
на крак...
Достигнал накрая
спасителен бряг.
На пътя го срещнали
хора от братство;
те считали, че
любовта е богатство...
Напуснал тъмата
на ада в душата.
Излязъл на светло
видял красотата...
Променил си нрава –
от гневен на благ.
Сдобрил се и с брат си,
не считал го враг.
Обикнал и ближния,
а с него и Бог...
така усвоявал
урок след урок...
От сутрин до вечер
слугувал на други,
на ближни и чужди
пак вършел услуги...
И спазвал вселенските
Божи закони.
Простил на богатите
с власт, с милиони,
с по няколко къщи –
в чужбина с палати...
той... заеми взимал
та тока да плати.
5. ВЕЧЕР У ДОМА
С молитви и прошки
започвал денят,
и вечер прибирал се
морен от път.
Жената с усмивка
го среща на прага.
Прегръща го нежно.
Вечерята слага...
Щастливо семейство
Той, Тя... и децата –
най-ценно имане
за тях на земята.
Живее човекът...
във мир и любов,
със Словото Божие
той е готов,
в душите човешки
зърна да засява –
за обич към всички
към род и държава...
И знае той, жътва
ще има богата,
когато народът
си върне земята –
земята свещена
от Бог завещана...
и тръгне към нова
духовна промяна:
далеч от омраза,
гневът, завистта,
та пак да се върне
при нас Любовта.
За тези погазващи
Божи закони,
заграбили чуждо,
пари – милиони...
Той вижда навсякъде
где какво става –
и Негова грижа е
как да решава...
дали да отвори
вратите към рая
или да изпрати
възмездие в края.
* * *
Любов ли посеем
в душите човешки,
по-скоро ще свършат
теглата ни тежки!
Край
18 август 2012
Ред.: 16,15 ч., 5 април 2020
("Повеите на любовта" – трета книга)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
