Поемам риска
Вдъхновено от Таня Чобанова с благодарност
Аз цялата съм само стон,
но тих, почти не дразнещ никой.
В небе летя като балон.
По мене, моля те, не викай.
Отвън цветът ми е лилав.
Май така съм се родила.
Наследих го от това,
което в себе си съм скрила.
Очите ми са цвят трева.
Попих от тучните поляни.
Където бягах през нощта.
Гонех - зайчета омайни.
Е... имам белези, следи.
От лоши хора, случки разни.
Но сега не ме боли.
Казах си, че те са празни.
А уж съм аз, нали балон.
Стените ми са твърде гладки.
И ръцете от картон.
С тях раздавам само сладки.
Не знам ще стана ли бодил.
Признавам си не ми се иска.
Дано балон остана мил.
Макар да знам - голям е риска.
© Виолета Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
А къде е Таня... 🤔
-
Ники, Мине, благодаря ви! Хубава вечер от мен.
-
Чудесен стих,Вили! Прочетох с наслада!
-
Чудно е, Вили!
-
Така е!
Благодаря ти, Жорка. -
Да, голям е...
Поздравявам те. -
Младен, Сенилга, Пете, Танче, благодаря! Вкъщи вече станах съмнителна с цветята. Казвам аз от стихове, но били ги чели и не вярват 🤭
-
Много мило, Вили
-
Рискът е благородна кауза.
-
Чудесен стих, Виолета! Поздравяваме те!
Да си балон означава, че летенето ти е в кърпа вързано и си неотменна част от синевата.
Да си бодил означава бозайниците да те заобикалят и върху теб да кацат само насекоми.
"Аз цялата съм само стон,
но тих, не дразнещ никой.
В небе летя като балон.
По мене, моля те, не викай.
Отвън цветът ми е лилав.
Май така съм се родила.
Наследих го от това,
което в себе си съм скрила."
Впечатлен съм от поезията ти! -
И стон и балон, и трън, и бодил, и алигатор, и крокодил...
Абе, май дразня малко, ама не е нарочно. Благодаря, момичета! -
И белези, и бодли - от всичко трябва да имаме!
Лети, Вили, и на мен от сладкишите, моля! -
Внимавай, че с балон и бодил ще има експлозия
Пъстро и щуро като теб, Вили! Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
