Поемам риска
Вдъхновено от Таня Чобанова с благодарност
Аз цялата съм само стон,
но тих, почти не дразнещ никой.
В небе летя като балон.
По мене, моля те, не викай.
Отвън цветът ми е лилав.
Май така съм се родила.
Наследих го от това,
което в себе си съм скрила.
Очите ми са цвят трева.
Попих от тучните поляни.
Където бягах през нощта.
Гонех - зайчета омайни.
Е... имам белези, следи.
От лоши хора, случки разни.
Но сега не ме боли.
Казах си, че те са празни.
А уж съм аз, нали балон.
Стените ми са твърде гладки.
И ръцете от картон.
С тях раздавам само сладки.
Не знам ще стана ли бодил.
Признавам си не ми се иска.
Дано балон остана мил.
Макар да знам - голям е риска.
© Виолета All rights reserved.
