6.12.2022 г., 18:51 ч.

Поет 

  Поезия
147 2 1

... не беше орисията ми блага,

додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.

 

Жена и челяд с него не нахраних.
От римите му не издигнах дом.
Подир сълзата в лютите ми рани
Поезията хълташе със взлом.

 

Приживе ме осъди на забрава
печалното ми братство по перо.
Засипаха го с власт, злата и слава.
Дано, си казвам, да е за добро!

 

Додето други трупаха има́не
и пълнеха дюшека си с пари,
от мен навярно няма да остане
дори куплет, написан призори.

 

Но мъничка надежда в мене свети
и с нея ще си тръгна някой ден –
там, дето спят големите Поети,
да стелне Господ одър и за мен.

 

6 декемврий 2022 г.
гр. Варна, 17, 00 ч.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??