... не беше орисията ми блага,
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Жена и челяд с него не нахраних.
От римите му не издигнах дом.
Подир сълзата в лютите ми рани
Поезията хълташе със взлом.
Приживе ме осъди на забрава
печалното ми братство по перо.
Засипаха го с власт, злата и слава.
Дано, си казвам, да е за добро! ...