Поет и луд не знаят за раздяла
Един такъв наглед обикновен е
денят. Вали, липите пак цъфтят.
Наивникът, след дългото летене,
намери път към по-добрия свят.
Сред шепичката мокри изпращачи,
насила не заплака ни един.
Небето на тополите закачи,
светкавица, за своя блуден син.
Под мокро цвете песента се сгуши,
вървете си! Той беше единак.
В душата му сред смерчове и суши,
едно щурче редеше пак и пак,
за всяко чудо по две-три заблуди.
Днес никой няма право да е тук.
Ще има бал – наивниците луди,
в дъждовни дни умират, все напук.
И песента ни – весела и бяла
ще чуе който трябва, може би,
поет и луд не знаят за раздяла!
Днес никой няма право да скърби!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
