Неизказани думи, несвършени дела
блъскат се из мойта глава.
Все знам „как”, но на „кога”
викам „утре” и вдигам рамена.
Безгрижно, свободно, волно, направо водно –
какво същество съм самодоволно!
Колкото и много да знам теории и факти,
като нещо има да се върши, викам „пак ли?”
Мога да напиша стихове хиляда,
да анализирам цялата „Илиада”,
но да взема да ги публикувам –
направо чудо – май пак ще пасувам. ...