Поет на прехода
Аз бях момче и странно нелогичен
се случваше светът около мен –
тъй светъл и красив, и романтичен,
от слънчевия огън осветен!
Сам тръгнах през лиричното пространство,
повярвал в невъзможните мечти,
и с птиците, и с ветровете странствах
сред облаци и песенни зари!
А после моят път изчезна в мрака,
застилаха го студ и тежък сняг...
Но без да спра, преминал бях оттатък
на вярата молитвения праг!
И станах бряг, море, и пристан, мостик
на кораб бял, отплавал без следа...
Бях пламъкът пред входа незалостен
на храма звезден с лунната врата...
Душата ми венец изплете огнен
от ярки, топли утринни лъчи,
получила със прошката от Бога
две, влюбени в красивото, очи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
