mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
12.02.2020 г., 7:44 ч.

Поет на прехода 

  Поезия
542 0 2

Аз бях момче и странно нелогичен

се случваше светът около мен –

тъй светъл и красив, и романтичен,

от слънчевия огън осветен!

 

Сам тръгнах през лиричното пространство,

повярвал в невъзможните мечти,

и с птиците, и с ветровете странствах

сред облаци и песенни зари!

 

А после моят път изчезна в мрака,

застилаха го студ и тежък сняг...

Но без да спра, преминал бях оттатък

на вярата молитвения праг!

 

И станах бряг, море, и пристан, мостик

на кораб бял, отплавал без следа...

Бях пламъкът пред входа незалостен

на храма звезден с лунната врата...

 

Душата ми венец изплете огнен

от ярки, топли утринни лъчи,

получила със прошката от Бога

две, влюбени в красивото, очи!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??