Аз бях момче и странно нелогичен
се случваше светът около мен –
тъй светъл и красив, и романтичен,
от слънчевия огън осветен!
Сам тръгнах през лиричното пространство,
повярвал в невъзможните мечти,
и с птиците, и с ветровете странствах
сред облаци и песенни зари!
А после моят път изчезна в мрака,
застилаха го студ и тежък сняг...
Но без да спра, преминал бях оттатък
на вярата молитвения праг! ...