Feb 12, 2020, 7:44 AM

Поет на прехода

  Poetry
716 0 2

Аз бях момче и странно нелогичен

се случваше светът около мен –

тъй светъл и красив, и романтичен,

от слънчевия огън осветен!

 

Сам тръгнах през лиричното пространство,

повярвал в невъзможните мечти,

и с птиците, и с ветровете странствах

сред облаци и песенни зари!

 

А после моят път изчезна в мрака,

застилаха го студ и тежък сняг...

Но без да спра, преминал бях оттатък

на вярата молитвения праг!

 

И станах бряг, море, и пристан, мостик

на кораб бял, отплавал без следа...

Бях пламъкът пред входа незалостен

на храма звезден с лунната врата...

 

Душата ми венец изплете огнен

от ярки, топли утринни лъчи,

получила със прошката от Бога

две, влюбени в красивото, очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...