2.11.2007 г., 15:26

Поетеса и художник

1K 1 7

Странно нещо е понякога съдбата –

събира две сърца, а после ги разделя,

оставя ги самотни и разбити на парчета,

защото иска всичко само тя да определя.

 

Но в живота ни и други сили има –

Вярата, Надеждата и Любовта,

които срещу Съдбата се изправят,

за да възцарува Щастието във света.

 

И късчетата от сърцата се събират,

за да забият с нова сила във едно,

поетесата отново на любимия си ще позира

и стихове за него ще реди със своето перо.

 

 

Посветено на двама мои приятели откровенци!:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...