2 nov 2007, 15:26

Поетеса и художник

  Poesía
1K 1 7

Странно нещо е понякога съдбата –

събира две сърца, а после ги разделя,

оставя ги самотни и разбити на парчета,

защото иска всичко само тя да определя.

 

Но в живота ни и други сили има –

Вярата, Надеждата и Любовта,

които срещу Съдбата се изправят,

за да възцарува Щастието във света.

 

И късчетата от сърцата се събират,

за да забият с нова сила във едно,

поетесата отново на любимия си ще позира

и стихове за него ще реди със своето перо.

 

 

Посветено на двама мои приятели откровенци!:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...