2 nov 2007, 15:26

Поетеса и художник

  Poesía
1K 1 7

Странно нещо е понякога съдбата –

събира две сърца, а после ги разделя,

оставя ги самотни и разбити на парчета,

защото иска всичко само тя да определя.

 

Но в живота ни и други сили има –

Вярата, Надеждата и Любовта,

които срещу Съдбата се изправят,

за да възцарува Щастието във света.

 

И късчетата от сърцата се събират,

за да забият с нова сила във едно,

поетесата отново на любимия си ще позира

и стихове за него ще реди със своето перо.

 

 

Посветено на двама мои приятели откровенци!:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...