Nov 2, 2007, 3:26 PM

Поетеса и художник

  Poetry
1K 1 7

Странно нещо е понякога съдбата –

събира две сърца, а после ги разделя,

оставя ги самотни и разбити на парчета,

защото иска всичко само тя да определя.

 

Но в живота ни и други сили има –

Вярата, Надеждата и Любовта,

които срещу Съдбата се изправят,

за да възцарува Щастието във света.

 

И късчетата от сърцата се събират,

за да забият с нова сила във едно,

поетесата отново на любимия си ще позира

и стихове за него ще реди със своето перо.

 

 

Посветено на двама мои приятели откровенци!:)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...