2 нояб. 2007 г., 15:26

Поетеса и художник

1K 1 7

Странно нещо е понякога съдбата –

събира две сърца, а после ги разделя,

оставя ги самотни и разбити на парчета,

защото иска всичко само тя да определя.

 

Но в живота ни и други сили има –

Вярата, Надеждата и Любовта,

които срещу Съдбата се изправят,

за да възцарува Щастието във света.

 

И късчетата от сърцата се събират,

за да забият с нова сила във едно,

поетесата отново на любимия си ще позира

и стихове за него ще реди със своето перо.

 

 

Посветено на двама мои приятели откровенци!:)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....