Поетична мимолетност
1.5K
0
43
Разделям се със теб, така, по навик.
Раздяла е - достойна за празнуване.
Ръката ти, тежи ми... като камък.
Последната интимност... за сбогуване.
Разделям се със теб, но не защото,
сърцето ми е спряло да обича.
Но в мен боли... отчайващо безсилие
и бори се със мен... да ме отрича.
Прости ми този порив във куплетност.
Раздялата във стих е по-красива...
И тази поетична мимолетност
секундно ще горчи - властолюбива.
Последните ми думи... оглупяват.
И тръгвам си от страх, да не остана.
(След всеки залез, пак звезди изгряват),
в нестихваща любов... но е за Двама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
