29.05.2008 г., 13:02

Поетите в мене са мъртви

1.2K 2 17
Колко тъжно! Говоря във стихове,
а поетите в мене са мъртви.
Трима загинаха с викове
и до тях мълчаливо четвърти.

Вече просто говоря със себе си
и какво от това, че ме няма
във самата ми същност? Налейте си
от фалшивата - малко остана.

И простете, пардон, за горчивото!
Шепа думи такива се случиха...

Аз не чувах и виждах красивото-
в мен поети единствено слушаха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...