Ах, този нежен идиот,
все тъй живеещ- като скот!
Пари на масата остави
за сирене и за цигари,
и вън набързо се изниза
да подаде молба за виза.
Със опакото на ръката-
движение, съвсем познато,
в окото нещо позабърса
и пак обратно се забърза,
навреме в къщи да се върне-
детенцето си да прегърне,
държейки нежно във ръцете
откраднато, красиво цвете.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени