6.03.2022 г., 19:31 ч.

Поетът -скитник е съдба 

  Поезия » Философска
294 4 9

Ти в мен си тази котка светлосивата,
която нощем съвестта ми драска.
Деветия живот. И си отивате.
С плътта ведно. Ни укор, нито ласка.

И знам не ми е  време за умиране,
за котката смъртта  не значи края.
Стихът от присмехулник изкопиран е,
измръзва в ада, топло му е в рая.

Духът ми  пак по котешки покорен е,  
наужким. Нежно гали се в нозете.
Ни котка има дом, ни плевел корени...
Поетът -скитник е съдба. Простете!

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??