Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
24.06.2009 г., 15:13 ч.

Поетът в мен умря 

  Поезия » Любовна
767 0 5

Не виждаш ли, че пишейки се мъча,

а поезията бледнее ми неистово

и всяка вечер съм облян във плачене,

и пишейки за теб, маскирам истината.

 

Как се страхувам даже да призная,

че в теб съм влюбен и се задушавам,

и от цялото безсмислено ласкаене

загубих битка... без да се сражавам!

 

Но Ти влезе с взлом в сърцето ми-имение

и конник бе, бичува ме със ласото,

сред пасбището там, на заточение,

превърна ме - вълна, излята в пясъка.

 

И днес мълчиш на всеки семпъл порив,

ръката ти държа, като с вериги,

аз нямам сили вече да се боря,

поетът в мен умря... това ми стига.

 

 ...

 

Но всяка вълна ще намери си бряг,

и всяка принцеса своя принц ще открие,

а усмихнеш ли се и погледнеш ме пак,

не ме отминавай... прости ми!

 

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??