Не виждаш ли, че пишейки се мъча,
а поезията бледнее ми неистово
и всяка вечер съм облян във плачене,
и пишейки за теб, маскирам истината.
Как се страхувам даже да призная,
че в теб съм влюбен и се задушавам,
и от цялото безсмислено ласкаене
загубих битка... без да се сражавам!
Но Ти влезе с взлом в сърцето ми-имение
и конник бе, бичува ме със ласото,
сред пасбището там, на заточение,
превърна ме - вълна, излята в пясъка. ...