10.06.2009 г., 15:21

Поезия - на красотата глас

976 0 2

Поезия - на болката дете,

завих те в пелена от суматохи,

преди умора вейки да вплете

в косата на далечните епохи.

Поезия - на мисълта ми пристан,

погалих те с душата си ранена

и погледът до болка те поиска,

познал у тебе тъжната вселена.

Поезия - в началото бе ти,

а краят днес изтича от дланта ми.

Запазих те в дъгата от мечти,

когато дъжд обсипа песента ми.

 

Поезия - сълзата на могъщите

по твоя лик навярно ще се стича.

На тези, дето няма да са същите,

защото са призвани да обичат.

Поезия - на любовта копнеж

по устните ти начерта бразди,

нежни като фреските от скреж

пред погледа на падащи звезди.

Поезия - на красотата глас

в светъл блян от мигове трепти.

С твойта сила ще угасна аз,

в мойта слабост ще изгрееш ти...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мн хубаво стихче,Дани!!!Права си,че поезията е "болката дете завта в пелена от суматахи...."
  • "С твойта сила ще угасна аз,
    в мойта слабост ще изгрееш ти..."
    !!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...