Поезия - на красотата глас
Поезия - на болката дете,
завих те в пелена от суматохи,
преди умора вейки да вплете
в косата на далечните епохи.
Поезия - на мисълта ми пристан,
погалих те с душата си ранена
и погледът до болка те поиска,
познал у тебе тъжната вселена.
Поезия - в началото бе ти,
а краят днес изтича от дланта ми.
Запазих те в дъгата от мечти,
когато дъжд обсипа песента ми.
Поезия - сълзата на могъщите
по твоя лик навярно ще се стича.
На тези, дето няма да са същите,
защото са призвани да обичат.
Поезия - на любовта копнеж
по устните ти начерта бразди,
нежни като фреските от скреж
пред погледа на падащи звезди.
Поезия - на красотата глас
в светъл блян от мигове трепти.
С твойта сила ще угасна аз,
в мойта слабост ще изгрееш ти...
© Даниела Борисова All rights reserved.
