5.03.2008 г., 15:07

Поезията тайно ме обича

1.1K 0 12

 

Не ме допускат в светлия й храм.
Отритнат съм от двора й, но знам:
за моята кристална чистота,
за моята безкрайна доброта,
за смелостта ми и за щедростта -
Поезията тайно ме обича!

Държанка на крадци и на евнуси,
на сводници, във подлости изкусни,
забулвана от тях далеч от нас,
за да я имат вечно в своя власт -
Поезията тайно ме обича!

За гордостта, за ясната ми мисъл
във всеки стих, с ръката ми написан,
затуй, че страдах с истински сълзи,
че не стоях, безчувствен, отстрани -
Поезията тайно ме обича!

Аз няма никога да бъда сам!

Бездарният докрай ще ме отрича.
Но в моя стих, със неугасващ плам,
гори сърцето ми. Такива, знам -
Поезията вечно ги обича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обича те, Ангар!

    Честит да си,
    и от мен!!!
    макар и на патерица
  • Значи прогледна?
    На шейсет и пет...
    Или муза поредна?
    Давай все напред.



  • Докато гори сърцето ти, поезията ще е с теб, Ангар! Аз също...
  • Благодаря ви за милите думи и поздравите, Герганче, Мариники, Наташке, Анелия, Огнено сърце (прощавай че малко измених превода на никка ти!), Анета,Фея и Белоснежке!
    Поезията може да ни обича тайно и по разному, но по-важно е че ние искрено я обичаме. А още по-важно и по-хубаво е, че и ние помежду си искрено си се радваме и обичаме! Поне от моя страна е така!
    И особено и специално ти благодаря на тебе, Етчи! Защото като казваш "и не само тя те обича, Ангар", предполагам че си имала предвид себе си?
  • Честит Рожден Ден, Ангар!!!
    Желая ти щастие!
    Наздраве!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...