Не ме допускат в светлия й храм.
Отритнат съм от двора й, но знам:
за моята кристална чистота,
за моята безкрайна доброта,
за смелостта ми и за щедростта -
Поезията тайно ме обича!
Държанка на крадци и на евнуси,
на сводници, във подлости изкусни,
забулвана от тях далеч от нас,
за да я имат вечно в своя власт -
Поезията тайно ме обича!
За гордостта, за ясната ми мисъл
във всеки стих, с ръката ми написан,
затуй, че страдах с истински сълзи,
че не стоях, безчувствен, отстрани -
Поезията тайно ме обича!
Аз няма никога да бъда сам!
Бездарният докрай ще ме отрича.
Но в моя стих, със неугасващ плам,
гори сърцето ми. Такива, знам -
Поезията вечно ги обича!
© Ангел Чортов Всички права запазени
Честит да си,
и от мен!!!
макар и на патерица