5.03.2008 г., 15:07

Поезията тайно ме обича

1.1K 0 12

 

Не ме допускат в светлия й храм.
Отритнат съм от двора й, но знам:
за моята кристална чистота,
за моята безкрайна доброта,
за смелостта ми и за щедростта -
Поезията тайно ме обича!

Държанка на крадци и на евнуси,
на сводници, във подлости изкусни,
забулвана от тях далеч от нас,
за да я имат вечно в своя власт -
Поезията тайно ме обича!

За гордостта, за ясната ми мисъл
във всеки стих, с ръката ми написан,
затуй, че страдах с истински сълзи,
че не стоях, безчувствен, отстрани -
Поезията тайно ме обича!

Аз няма никога да бъда сам!

Бездарният докрай ще ме отрича.
Но в моя стих, със неугасващ плам,
гори сърцето ми. Такива, знам -
Поезията вечно ги обича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обича те, Ангар!

    Честит да си,
    и от мен!!!
    макар и на патерица
  • Значи прогледна?
    На шейсет и пет...
    Или муза поредна?
    Давай все напред.



  • Докато гори сърцето ти, поезията ще е с теб, Ангар! Аз също...
  • Благодаря ви за милите думи и поздравите, Герганче, Мариники, Наташке, Анелия, Огнено сърце (прощавай че малко измених превода на никка ти!), Анета,Фея и Белоснежке!
    Поезията може да ни обича тайно и по разному, но по-важно е че ние искрено я обичаме. А още по-важно и по-хубаво е, че и ние помежду си искрено си се радваме и обичаме! Поне от моя страна е така!
    И особено и специално ти благодаря на тебе, Етчи! Защото като казваш "и не само тя те обича, Ангар", предполагам че си имала предвид себе си?
  • Честит Рожден Ден, Ангар!!!
    Желая ти щастие!
    Наздраве!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...