24.04.2011 г., 20:05

Погали ме

731 0 2



От мен не се отдалечавай
и без друго съм така сама.
Да съм покорна не настоявай,
в упорството си ще се похабя.

Погали ме с нежна топлина,
сърцето ми е толкова самотно...
Всяка дума е за мене суета.
Озари ме. Не знам дали ще кротна.

Ела, докосни сърцето ми с длани,
под огъня ти то ще изгори.
Но огън и в тебе ще остане...
Как един без друг да го потушим?



16.04.2004 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© З. Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...