16.07.2020 г., 7:57

Поглед

920 8 17

Стоя с очи приковани 

в твоите топли очи. 

Два лъча-слети лъчи,

които душите приканят. 

 

Раздялата е неизбежна.

А искам да те задържа!

Чувствата които ти дължа 

останаха на улица "Крайбрежна"...

 

На онази наша среща-

свидетелка на любовта!

И въздишките в нощта 

край морето,под звезди горещи. 

 

Стоя с очи приковани 

в твоите тъжни очи...

Но нещо в мене не мълчи, 

като стон от тиха камбана. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...