Jul 16, 2020, 7:57 AM

Поглед

  Poetry » Love
917 8 17

Стоя с очи приковани 

в твоите топли очи. 

Два лъча-слети лъчи,

които душите приканят. 

 

Раздялата е неизбежна.

А искам да те задържа!

Чувствата които ти дължа 

останаха на улица "Крайбрежна"...

 

На онази наша среща-

свидетелка на любовта!

И въздишките в нощта 

край морето,под звезди горещи. 

 

Стоя с очи приковани 

в твоите тъжни очи...

Но нещо в мене не мълчи, 

като стон от тиха камбана. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...