Поглед от отвъдното
"Човекът и добре да живее, умира и друг се ражда..."
Из Търновски надпис на хан Омуртаг
Сърцето ми, завързано за времето,
тупти!... Но някой ден ще спре!
И, без да иска нищичко да вземе
от този свят, ще литне към небе,
където преживените години
най-после ще намерят райски бряг,
в чиито златно-сребърни градини
ще знам, че няма връщане назад!
Край кръста ми по път ще спира вятърът.
Над мене хляб и вяра ще поникват.
Ще се превърна в прах за земни рани.
И нищо повече... Не искам да го смислям!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
