На близката ограда, отегчено,
за никого не даващ и петак,
лежи голям и рижав котарак,
обзет от обичайната си леност.
Наоколо – двуноги устремени,
поели слепешката своя бяг,
а той, по философски вижда как
Земята се побърква от въртене.
И толкова комично-драматична е
в очите му човешката ни същност,
която все към лудости клонѝ.
Сред хаоса от нерви и от тичане, ...