Погледай залеза
Виж как кърви, когато си отива.
Когато слънцето се скрива,
нощта е тази, която го обвива.
Виж, колко са красиво - тъжни,
лъчите потъващи в очите...
като кръвта са истински и живи,
като крило на птица са раними.
Нощта обръща със воал лъчите.
Отляво пулсиращи...там са болките.
От истините пожелани във очите,
не наранявай, запазвай си мечтите.
Да чакат утро, в длани, топли, кротки,
да се разлистят във светлина лъчите...
след огненият залез, след сълзите,
в очите нека засияят светлините.
10.01.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени