Jan 11, 2007, 12:47 PM

Погледай залеза

  Poetry
1K 0 11
Ела със мен, погледай  залеза...
Виж как кърви, когато си отива.
Когато слънцето се скрива,
нощта е тази, която го обвива.
Виж, колко са красиво - тъжни,
лъчите потъващи в очите...
като кръвта са истински и живи,
като крило на птица са раними.
Нощта обръща със воал лъчите.
Отляво пулсиращи...там са болките.
От истините пожелани във очите,
не  наранявай, запазвай си мечтите.
Да чакат утро, в длани, топли, кротки,
да се разлистят във светлина лъчите...
след огненият залез, след сълзите,
в очите нека засияят светлините.
10.01.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...