Погледна ли ме?
вдъхновено от
Погледна ли
веднъж отвъд познатото?
Отвъд несъвършената ми форма -
в душата,
опакована от тялото.
Там болката
е винаги наднормена.
Изгаснаха ли
лампите в очите ти?
До тебе съм, със същите контури.
От толкова
скалъпени "Обичам те",
забравих,
че съм вярвала в Амури.
Опита ли
да видиш, че съм мръсна?
А никак не обичам да съм глинена.
Не спря да
моделираш, но е късно.
Пластична съм,
преди да съм изстинала.
Погледна ли ме?
Толкова съм кална!
Най-тежко страховете си издишвам.
Но някога...
ще бъда идеална.
Когато най
на себе си приличам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
