Погледна ли ме?
вдъхновено от
Погледна ли
веднъж отвъд познатото?
Отвъд несъвършената ми форма -
в душата,
опакована от тялото.
Там болката
е винаги наднормена.
Изгаснаха ли
лампите в очите ти?
До тебе съм, със същите контури.
От толкова
скалъпени "Обичам те",
забравих,
че съм вярвала в Амури.
Опита ли
да видиш, че съм мръсна?
А никак не обичам да съм глинена.
Не спря да
моделираш, но е късно.
Пластична съм,
преди да съм изстинала.
Погледна ли ме?
Толкова съм кална!
Най-тежко страховете си издишвам.
Но някога...
ще бъда идеална.
Когато най
на себе си приличам.
© Елица Стоянова All rights reserved.
