6.01.2024 г., 11:48 ч.
Прозорецът на времето
Погледнах през прозореца на времето
в опразнени, притихнали дворове.
Приспано под юрганче бяло, семето
не чака пролет, за да го изрови.
Затисната е старата илюзия
под мокрото непалено огнище.
Отпердени са портите, изхлузиха
се в равното мечтите, сякаш нищо
не ги задържа в пазвите, притулени
на вятъра от бръснещия кикот.
Без спомен се снишиха и обрулени
опадаха стените с глъхнещ пукот.
Царува тишината над отломките,
не чува стъпки, скрила се, пътеката.
Сърдечен път помамил е потомките,
изгуби се завинаги утехата.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ме зарадва, че остави добри думи и под снимката, и под стихчето, Ники!
-
Тъжен, но красив поглед! 🌹
-
Тъжно...
-
Наистина е много тъжно, Светулче!
Когато ти е тъжно, отвори си прозореца и виж красотата навън-като мен се въоръжи с голямо въображение и си представяй! -
Опитах се да го свържа със снимката си отпреди няколко дни "Погледнах през прозореца на времето" , но не се получи. Благодаря ти, Дани, че се поспря и почувства емоцията ми.
-
Все по-тъжни картини и не само по селата, за съжаление...Тъжен, но толкова истинен стих си написала, Светличка! Боли от всяка дума...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря и на теб, Ким, 🍀успешна година!