Погледни и тази вечер небето!
Когато убих твоето невинно сърце
нанесох най-голямата болка на своето,
сега в сенките ти се крия и скитам.
Обикнах безкръвна кръвта ти-
тя беше безумство за мен,
тя беше и глътка живот,
а ти си неизплакана сълза.
Мракът, това е моето аз.
Обикни нощта, обикни ме.
Болката си с теб споделих
потапяйки се в твоята болка.
Лъжа съм и да, излъгах те,
но излъгах и себе си аз.
небесата са нашият дом
и нашият мъничък спомен!
Погледни и тази вечер небето,
спомни си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
