Когато убих твоето невинно сърце
нанесох най-голямата болка на своето,
сега в сенките ти се крия и скитам.
Обикнах безкръвна кръвта ти-
тя беше безумство за мен,
тя беше и глътка живот,
а ти си неизплакана сълза.
Мракът, това е моето аз.
Обикни нощта, обикни ме.
Болката си с теб споделих
потапяйки се в твоята болка.
Лъжа съм и да, излъгах те, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Това всъщност ми е коментар към стихото "Питам те защо..." на Sirius, който пише много хубаво, благодаря му за вдъхновението!