Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
27.08.2016 г., 19:20 ч.  

Погреб 

  Поезия » Любовна
818 1 4

 

 

Голямата любов изглежда мит. 
Мемтата – Яворов. Мечтата – Лора. 
И в лабиринтите на този бит
се сбутваме. Тъй както слепи хора.
Под арката на утринния хлад
и в здрача на неказаните думи,
по-страшно е, от удар със приклад,
отблъскването дълго помежду ни.
И "хряс" – отрязват твоите коси
пространствата, посоките безкрили,
а на очите, в ъгъла, виси
на ревността гримираният прилеп.
Захвърля змийска кожа всеки плен,
и зейва – погреб овъглен – Всемирът. 
Две падащи листа сме с теб, от клен,
преди тъгата да ни балсамира...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??