Погреб
Голямата любов изглежда мит.
Мемтата – Яворов. Мечтата – Лора.
И в лабиринтите на този бит
се сбутваме. Тъй както слепи хора.
Под арката на утринния хлад
и в здрача на неказаните думи,
по-страшно е, от удар със приклад,
отблъскването дълго помежду ни.
И "хряс" – отрязват твоите коси
пространствата, посоките безкрили,
а на очите, в ъгъла, виси
на ревността гримираният прилеп.
Захвърля змийска кожа всеки плен,
и зейва – погреб овъглен – Всемирът.
Две падащи листа сме с теб, от клен,
преди тъгата да ни балсамира...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
