Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
22.05.2007 г., 12:39 ч.

Погрешен път 

  Поезия » Друга
903 1 12

Мълчиш! Животът ми е тишина.
Използва ме, когато сили нямах.
Нарани ме, вътре в мен е самота,
а вярвах ти и много се надявах...

Тъгата дълги корени е пуснала,
тя властна е, силата и е голяма.
Кътче в сърцето не пропуснала,
изчистила е всичко. Там е яма.

Не съм способна нищо да усетя,
опитвам се и търся, не успявам.
Превърнах се на клада... Светя,
от тази светлина се наранявам.

За други светя, за да им покажа
какво и как не трябва да се случи.
Мълчиш, но искам да ти кажа,
че всеки своето накрая ще получи.

Ти поруга ме, подигра се с мен,
въвлече ме в играта си жестока.
Изтлях, за мен животът е погубен.
Дано друг не поеме тази посока.

2006г

(Посветено на всички жени станали бели робини )

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за прочита и коментара Ванеса.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Хубаво посвещение.Силен стих.Поздравявам те , мила Анета
  • Благодаря ви Здравче и Веси, за прочита и за коментарите ви.
    Усмихвате ме с присъствието си.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • Приветствам позицията ти!
    Стиха е много, много хубав!
  • Благодаря ви Сияна и Ани.
    Ани, за такъв стих не е нужна сила, а само желание да си полезен, да опиташ да отвориш очите на тези, които в миг на слабост биха поели примамливият път.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • Браво, Ани!!!
    Поздрави за стиха и още по-големи поздрави за силата да го публикуваш!!!
  • Браво Ани!
    Много хубав стих!
  • Благодаря ви.

    Поли, струва си опита ...

    Поздрав и усмивка за вас.
  • Поздрави за чудесния стих, Ани!!!
  • Поздрави и Браво за стиха,мила!
  • чест ти прави, че опитваш.
    Но не можеш да предпазиш никого, докато сам не изгори.


    Благодаря ти за този стих!
    За цялата ти искреност...
  • Браво, Етчи!
Предложения
: ??:??