Погрешен път
Мълчиш! Животът ми е тишина.
Използва ме, когато сили нямах.
Нарани ме, вътре в мен е самота,
а вярвах ти и много се надявах...
Тъгата дълги корени е пуснала,
тя властна е, силата и е голяма.
Кътче в сърцето не пропуснала,
изчистила е всичко. Там е яма.
Не съм способна нищо да усетя,
опитвам се и търся, не успявам.
Превърнах се на клада... Светя,
от тази светлина се наранявам.
За други светя, за да им покажа
какво и как не трябва да се случи.
Мълчиш, но искам да ти кажа,
че всеки своето накрая ще получи.
Ти поруга ме, подигра се с мен,
въвлече ме в играта си жестока.
Изтлях, за мен животът е погубен.
Дано друг не поеме тази посока.
2006г
(Посветено на всички жени станали бели робини )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
