3.03.2011 г., 15:14

Поисках

966 0 3


" Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде."

Светото Евангелие от Йоана, Гл.11, стих 11:22


 Поисках


Липсва ми времето,

което искам понякога да забравя.

Тогава най-важното

беше да дишам, да бягам

          и да мечтая.

 

Всичко кристално, в чаша,

ми разказваше за целия свят.

С хирургическа надежда

всеки ден откривах изгрев;

 

всеки ден те срещах

по тревите, с калинките, вечер.

За най-много поисках,

ако още ме има, да остана тук -

 

на кръстопът, където

се срещат  непознати мама и татко,

има вечерна забрана

и Бог с усмивка извръща

 Си  лицето.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...