3 mar 2011, 15:14

Поисках

  Poesía
974 0 3


" Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде."

Светото Евангелие от Йоана, Гл.11, стих 11:22


 Поисках


Липсва ми времето,

което искам понякога да забравя.

Тогава най-важното

беше да дишам, да бягам

          и да мечтая.

 

Всичко кристално, в чаша,

ми разказваше за целия свят.

С хирургическа надежда

всеки ден откривах изгрев;

 

всеки ден те срещах

по тревите, с калинките, вечер.

За най-много поисках,

ако още ме има, да остана тук -

 

на кръстопът, където

се срещат  непознати мама и татко,

има вечерна забрана

и Бог с усмивка извръща

 Си  лицето.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...