Mar 3, 2011, 3:14 PM

Поисках

  Poetry
969 0 3


" Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде."

Светото Евангелие от Йоана, Гл.11, стих 11:22


 Поисках


Липсва ми времето,

което искам понякога да забравя.

Тогава най-важното

беше да дишам, да бягам

          и да мечтая.

 

Всичко кристално, в чаша,

ми разказваше за целия свят.

С хирургическа надежда

всеки ден откривах изгрев;

 

всеки ден те срещах

по тревите, с калинките, вечер.

За най-много поисках,

ако още ме има, да остана тук -

 

на кръстопът, където

се срещат  непознати мама и татко,

има вечерна забрана

и Бог с усмивка извръща

 Си  лицето.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...