Поисках
Поисках да съм Коледа в очите ти,
като нея да ме срещаш с нетърпение,
твоите мечти да сбъдвам,
без да търся от съдбата разрешение.
Като води от пролетните ручеи
да те обливам трепетно с ласки.
С теб не ме интересуват
околните с любимите им маски.
Поисках да съм Коледа в сърцето ти –
често неразбрана, но обичана.
Отдавна за несгоди в мечтите ни
тя за лек е предпочитана.
Накрая пожелах в шейна
двама да преминем под дъгата,
за да си спомням твоя смях,
когато се разделям със земята.
Аз поисках само...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
