Dec 12, 2008, 11:58 PM

Поисках

  Poetry » Love
2.7K 0 8
На М.

Поисках да съм Коледа в очите ти,
като нея да ме срещаш с нетърпение,
твоите мечти да сбъдвам,
без да търся от съдбата разрешение.
Като води от пролетните ручеи
да те обливам трепетно с ласки.
С теб не ме интересуват
околните с любимите им маски.

Поисках да съм Коледа в сърцето ти –
често неразбрана, но обичана.
Отдавна за несгоди в мечтите ни
тя за лек е предпочитана.
Накрая пожелах в шейна
двама да преминем под дъгата,
за да си спомням твоя смях,
когато се разделям със земята.

Аз поисках само...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...