22.07.2007 г., 22:09

ПОИСКАХ

860 0 14



Поисках да ти кажа да останеш.

Поисках, както никога до днес,

прекършен, вятъра

във шепите да хванеш.

Да търсиш моя стон нощес.

 

Поисках да прошепна „Остани!”

Безмълвна в мрака тихичко заплаках

и всички мои луди

сгорещени дни

пред погледа ми тръпнещи се сляха.

 

Поисках да извикам, че за мен

си най-прекрасното очарование.

Не мога нито вечер, нито ден

да дишам смело без това послание.

 

Поисках да обичам без слова,

защото думите са клетници ненужни.

Но как, кажете ми, да обясня това –

без тях самите ние сме си чужди!

 

22.06.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...