Jul 22, 2007, 10:09 PM

ПОИСКАХ

  Poetry
862 0 14



Поисках да ти кажа да останеш.

Поисках, както никога до днес,

прекършен, вятъра

във шепите да хванеш.

Да търсиш моя стон нощес.

 

Поисках да прошепна „Остани!”

Безмълвна в мрака тихичко заплаках

и всички мои луди

сгорещени дни

пред погледа ми тръпнещи се сляха.

 

Поисках да извикам, че за мен

си най-прекрасното очарование.

Не мога нито вечер, нито ден

да дишам смело без това послание.

 

Поисках да обичам без слова,

защото думите са клетници ненужни.

Но как, кажете ми, да обясня това –

без тях самите ние сме си чужди!

 

22.06.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...