7.08.2022 г., 22:44 ч.  

Поизлиняло лято 

  Поезия » Пейзажна
242 1 7

Тънко препредена нишчица есен е,
в още зелени корони.
Август от златна кочия понесен е,
сенки на влюбени гони.

Сутрин пред съмване вятърът леден е
уж все нехайно свирука.
Уж спи градът, няма нищо за гледане –
есен надзърта в улука.

В свойте кожухчета – поизлинелите,
котките лятото стискат.
Стават по-къси дори и неделите...
Есен – по-близка и близка.

Будят се тръпнещи пак хризантемите,
пада звезда отмаляла.
Бързайте с шепи от август да вземете!
Есен стои на превала.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??