Поизлиняло лято
Тънко препредена нишчица есен е,
в още зелени корони.
Август от златна кочия понесен е,
сенки на влюбени гони.
Сутрин пред съмване вятърът леден е
уж все нехайно свирука.
Уж спи градът, няма нищо за гледане –
есен надзърта в улука.
В свойте кожухчета – поизлинелите,
котките лятото стискат.
Стават по-къси дори и неделите...
Есен – по-близка и близка.
Будят се тръпнещи пак хризантемите,
пада звезда отмаляла.
Бързайте с шепи от август да вземете!
Есен стои на превала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
