Пожари
Обичай ме, желай ме до полуда!
До болка, до страдание, до смърт.
Във нощите безсрамно ме сънувай,
как страстно те изгарям с мойта плът.
Поне във миг така ме заобичай,
сърцето ти да бие преди спиране.
Почувствай на какво е заприличала
душата ми, от мъката раздирана.
Обичай ме напук на суетата,
обгърнала живота с предразсъдъци.
Огледай се, един съм сред тълпата,
единствен, по-сияещ и от слънцето.
Тогава вероятно ще ме видиш,
със моите очи да разпознаеш,
как толкова ужасно все ми липсваш,
какво е да се питаш, да не знаеш.
Обичай ме във болките на мрака си,
загубила надежда от безсилие,
и всяка нежна дума да е чакане,
сълзите със която да отмие...
Аз няма да се спра! Ще те обичам!
В прегръдката ми има два пожара.
Единия - когато те събличам,
а другият е там. Отляво...
Danny Diester
27.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
