27.03.2011 г., 23:16

Пожарите на любовта

1.6K 0 23

 

 

Казват мъдреците древни,

огнено вълшебство е любовта,

дъщеря на вятъра и цветната дъга,

с бял огън звънливо преражда света.

Тя е птица волна, с непокорни крила,

прелита дръзко над всички прегради

и пали в сърцата на млади и стари

своите луди,  неугасими пожари.

Но дори белият ù огън да ни изпепели,

без любов много повече ще ни боли,

ще са безлични, безцветни нашите дни,

тъжни и безсънни ще будуват нощите ни.

Без любов ще сме като река без вода,

ще бъде животът ни  само празна суета,

без любов губи смисъл всичко в света,

без нея мечтите ни ще умират в самота.

Любовта  е вълшебна  красива магия,

доброволни пленници на очите ù  жадни,

пред нейната непобедима  бяла стихия

всички коленичим и всички сме равни.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ники!
    Пожелавам много щастие, много
    любов и само сбъднати мечти
    съдбата щедро да ти дари!
    БЪДИ ЩАСТЛИВА И МНОГО ОБИЧАНА!!!
  • Благодаря за този истински стих
  • Благодаря, Мартина!
    Да, така е, много точно си го
    казала! Както не можем без
    сол, така не можем и без любов.
    Ако няма любов, животът ще е
    само съществуване, няма да живеем,
    а ще съществуме... Много се радвам,
    че прочете и коментира! Пожелавам
    много щастие, много любов и само
    сбъднати мечти съдбата да ти дари!!!
    БЪДИ!!!
  • Любовта е солта на живота! Поздрави!
  • Благодаря, Вилдан!
    Благодаря, Маги!
    Благодаря, Нели!
    Пожелавам ви чаровната дъщеря на
    вятъра и цветната дъга - любовта,
    да бъде винаги в сърцето ви и само
    сбъднати мечти съдбата щедро да ви дари!!!
    БЪДЕТЕ МНОГО ЩАСТЛИВИ И МНОГО ВЛЮБЕНИ ВИНАГИ!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...